ЕСЕННА ПРИКАЗКА
Не зная в мен как тайничко растат –
без ден почивен или без умора,
усмивката на шипковия храст
и бялото хвърчило на простора.
Понякога ме прекосява и щурче,
търкулва няколко прекрасни ноти
и после гръмват те – и ето че
кънти у мене химнът на живота.
Коминчето преде конец от дим –
да върже облака – за да изплаче.
И мисля, че ще може да простим ...