Есенна равносметка
С колко продадени думи
своята съвест откупи?
Скитам по прашните друми…
Моята нежност се счупи.
Бродя и търся пролука,
рана залепям с лепило,
падат листата на бука.
Няма да има венчило.
Само дъждът ми помага
корените ми да напои.
Облак над мислите слага
вместо чадър да стои.
Той от градушки не пази –
есенни късове падат.
Никой тревите не гази,
заедно с мене те страдат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Bo Boteva Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
