С колко продадени думи
своята съвест откупи?
Скитам по прашните друми…
Моята нежност се счупи.
Бродя и търся пролука,
рана залепям с лепило,
падат листата на бука.
Няма да има венчило.
Само дъждът ми помага
корените ми да напои.
Облак над мислите слага
вместо чадър да стои.
Той от градушки не пази –
есенни късове падат.
Никой тревите не гази,
заедно с мене те страдат.
© Bo Boteva All rights reserved.
The work is a contestant:
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
