С колко продадени думи
своята съвест откупи?
Скитам по прашните друми…
Моята нежност се счупи.
Бродя и търся пролука,
рана залепям с лепило,
падат листата на бука.
Няма да има венчило.
Само дъждът ми помага
корените ми да напои.
Облак над мислите слага
вместо чадър да стои.
Той от градушки не пази –
есенни късове падат.
Никой тревите не гази,
заедно с мене те страдат.
© Bo Boteva All rights reserved.
The work is a contestant:
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
