Есенна соната

12 oct 2010, 22:21

Poesía » De amor

545 0 2

Падат листата в градината,

но от сърцето ми щастие блика.

А душата ми, трайно пленена,

нежна е като трепетлика.

С поглед влюбен те посрещам,

с дваж по-влюбен те изпращам.

С ласките си те дарявам,

поривите на сърцата искам

вечно аз да подмладявам.

Със ръце те милвам

и душата ми се топли.

Не, че няма тъжни вопли...

но от дневните ни срещи

цяла вечност съм унесен.

Нежно за ръка те стискам,

като влюбен гимназист

и от щастливата ми душа

всичко искам аз да споделя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.