Есенна соната
Падат листата в градината,
но от сърцето ми щастие блика.
А душата ми, трайно пленена,
нежна е като трепетлика.
С поглед влюбен те посрещам,
с дваж по-влюбен те изпращам.
С ласките си те дарявам,
поривите на сърцата искам
вечно аз да подмладявам.
Със ръце те милвам
и душата ми се топли.
Не, че няма тъжни вопли...
но от дневните ни срещи
цяла вечност съм унесен.
Нежно за ръка те стискам,
като влюбен гимназист
и от щастливата ми душа
всичко искам аз да споделя.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
