4 nov 2025, 22:28

Есенни листа

164 0 0

Всеки есенен лист е спомен,

всеки цвят - последна дума

на лятото, което си тръгна без сбогом.

Слънцето още се опитва да пробие

през облаците, като забравен приятел,

който не знае, че вече е късно.

Вятърът минава край клоните

и събира прошепнати мисли -

„още малко“, „още миг светлина“.

А после всичко притихва.

Само дъждът продължава да рисува по локвите

пътища от злато и сребро,

които никой не тръгва да следва.

Есента си отива на пръсти,

но не със тъга, а с усмивка на жена,

която знае, че всяко сбогуване

е само друго начало.

Защото под мокрите листа

след месец-два ще диша семето на пролетта,

и дъждът, който днес ни натъжава,

утре ще събуди живота.

 

Надежда Беленска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Беленска Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...