Есенни листа
Всеки есенен лист е спомен,
всеки цвят - последна дума
на лятото, което си тръгна без сбогом.
Слънцето още се опитва да пробие
през облаците, като забравен приятел,
който не знае, че вече е късно.
Вятърът минава край клоните
и събира прошепнати мисли -
„още малко“, „още миг светлина“.
А после всичко притихва.
Само дъждът продължава да рисува по локвите
пътища от злато и сребро,
които никой не тръгва да следва.
Есента си отива на пръсти,
но не със тъга, а с усмивка на жена,
която знае, че всяко сбогуване
е само друго начало.
Защото под мокрите листа
след месец-два ще диша семето на пролетта,
и дъждът, който днес ни натъжава,
утре ще събуди живота.
Надежда Беленска
© Надежда Беленска All rights reserved. ✍️ No AI Used