Есенни листа

Всеки есенен лист е спомен,

всеки цвят - последна дума

на лятото, което си тръгна без сбогом.

Слънцето още се опитва да пробие

през облаците, като забравен приятел,

който не знае, че вече е късно.

Вятърът минава край клоните

и събира прошепнати мисли -

„още малко“, „още миг светлина“.

А после всичко притихва.

Само дъждът продължава да рисува по локвите

пътища от злато и сребро,

които никой не тръгва да следва.

Есента си отива на пръсти,

но не със тъга, а с усмивка на жена,

която знае, че всяко сбогуване

е само друго начало.

Защото под мокрите листа

след месец-два ще диша семето на пролетта,

и дъждът, който днес ни натъжава,

утре ще събуди живота.

Надежда Беленска