4 нояб. 2025 г., 22:28

Есенни листа

163 0 0

Всеки есенен лист е спомен,

всеки цвят - последна дума

на лятото, което си тръгна без сбогом.

Слънцето още се опитва да пробие

през облаците, като забравен приятел,

който не знае, че вече е късно.

Вятърът минава край клоните

и събира прошепнати мисли -

„още малко“, „още миг светлина“.

А после всичко притихва.

Само дъждът продължава да рисува по локвите

пътища от злато и сребро,

които никой не тръгва да следва.

Есента си отива на пръсти,

но не със тъга, а с усмивка на жена,

която знае, че всяко сбогуване

е само друго начало.

Защото под мокрите листа

след месец-два ще диша семето на пролетта,

и дъждът, който днес ни натъжава,

утре ще събуди живота.

 

Надежда Беленска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Беленска Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....