23 oct 2012, 22:01

Есенни листи

695 0 3

Раздухва вятърът листите есенни -
танцуват грациозно последния си танц,
изпяват своята лебедова песен
и се завъртат в предсмъртен каданс.

Живот, по-кратък от една година,
но толкова красив и изпълнен със смисъл,
макар да живеят само няколко мига -
да даряват щастие - това са орисани.

През пролетта ни изпълват с надежда,
с трепет очакваме всяко листенце,
разпуканите пъпки с обич поглеждаме
и търсим да открием първото цветенце.

А лятото - подгонени от жежка мараня,
жадуваме неистово техните сенки,
а ако вятър в косите им се заплете,
щастливо ни галят със своята песен.

През есента, в чудни цветове се обагрят -
подаряват ни за последно наслада,
прегръщат Душите ни със своите багри
и умират, раздали ни своята слънчева радост!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...