Раздухва вятърът листите есенни -
танцуват грациозно последния си танц,
изпяват своята лебедова песен
и се завъртат в предсмъртен каданс.
Живот, по-кратък от една година,
но толкова красив и изпълнен със смисъл,
макар да живеят само няколко мига -
да даряват щастие - това са орисани.
През пролетта ни изпълват с надежда,
с трепет очакваме всяко листенце,
разпуканите пъпки с обич поглеждаме
и търсим да открием първото цветенце.
А лятото - подгонени от жежка мараня,
жадуваме неистово техните сенки,
а ако вятър в косите им се заплете,
щастливо ни галят със своята песен.
През есента, в чудни цветове се обагрят -
подаряват ни за последно наслада,
прегръщат Душите ни със своите багри
и умират, раздали ни своята слънчева радост!
© Валентина Иванова All rights reserved.