23 окт. 2012 г., 22:01

Есенни листи

697 0 3

Раздухва вятърът листите есенни -
танцуват грациозно последния си танц,
изпяват своята лебедова песен
и се завъртат в предсмъртен каданс.

Живот, по-кратък от една година,
но толкова красив и изпълнен със смисъл,
макар да живеят само няколко мига -
да даряват щастие - това са орисани.

През пролетта ни изпълват с надежда,
с трепет очакваме всяко листенце,
разпуканите пъпки с обич поглеждаме
и търсим да открием първото цветенце.

А лятото - подгонени от жежка мараня,
жадуваме неистово техните сенки,
а ако вятър в косите им се заплете,
щастливо ни галят със своята песен.

През есента, в чудни цветове се обагрят -
подаряват ни за последно наслада,
прегръщат Душите ни със своите багри
и умират, раздали ни своята слънчева радост!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...