23 окт. 2012 г., 22:01

Есенни листи

701 0 3

Раздухва вятърът листите есенни -
танцуват грациозно последния си танц,
изпяват своята лебедова песен
и се завъртат в предсмъртен каданс.

Живот, по-кратък от една година,
но толкова красив и изпълнен със смисъл,
макар да живеят само няколко мига -
да даряват щастие - това са орисани.

През пролетта ни изпълват с надежда,
с трепет очакваме всяко листенце,
разпуканите пъпки с обич поглеждаме
и търсим да открием първото цветенце.

А лятото - подгонени от жежка мараня,
жадуваме неистово техните сенки,
а ако вятър в косите им се заплете,
щастливо ни галят със своята песен.

През есента, в чудни цветове се обагрят -
подаряват ни за последно наслада,
прегръщат Душите ни със своите багри
и умират, раздали ни своята слънчева радост!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...