22 dic 2022, 17:22

Есенни мотиви. II. Помирение

1K 8 11

Когато почука

неканено злото,

ти търсиш пролука

и път към доброто.

В едно неделимо,

човешкото тяло –

с очите незримо –

е двете събрало.

Доброто и злото,

стаени в сърцето,

събарят гнездото,

яви ли се трето...

  Ти имаш решение.

  Търси помирение!

 

10 часът, 20 декември 2022

 

Творбата е част от цикъла „Есенни мотиви“, в който влизат: „I. Сътворение“ и

IV. Земята“.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за подкрепата, Димитрина! Приятни празници!
  • Благодаря на Теодора, за подкрепата и добавката в любими!
    На всички – приятно прекарване на Бъдни вечер и на Коледните празници!
  • Благодаря ти , Скитница, за подкрепата и хубавия коментар! Желая всичко най-добро!
    Благодаря и на Георги за посещението и прочита на творбата!
    На всички мои читатели, пожелавам приятно прекарване на Коледните празници!
  • Смислено-силно.
  • Доброто и злото живеят в нас, но си мисля, че доброто почти винаги побеждава! Хубав стих, Иван!

Земята 🇧🇬

Земята
Велики създания тя е родила
и с обич им давала сила, закрила!
***
Планетна пътека ...
670 4 4

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...