22 дек. 2022 г., 17:22

Есенни мотиви. II. Помирение

1K 8 11

Когато почука

неканено злото,

ти търсиш пролука

и път към доброто.

В едно неделимо,

човешкото тяло –

с очите незримо –

е двете събрало.

Доброто и злото,

стаени в сърцето,

събарят гнездото,

яви ли се трето...

  Ти имаш решение.

  Търси помирение!

 

10 часът, 20 декември 2022

 

Творбата е част от цикъла „Есенни мотиви“, в който влизат: „I. Сътворение“ и

IV. Земята“.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за подкрепата, Димитрина! Приятни празници!
  • Благодаря на Теодора, за подкрепата и добавката в любими!
    На всички – приятно прекарване на Бъдни вечер и на Коледните празници!
  • Благодаря ти , Скитница, за подкрепата и хубавия коментар! Желая всичко най-добро!
    Благодаря и на Георги за посещението и прочита на творбата!
    На всички мои читатели, пожелавам приятно прекарване на Коледните празници!
  • Смислено-силно.
  • Доброто и злото живеят в нас, но си мисля, че доброто почти винаги побеждава! Хубав стих, Иван!

Земята 🇧🇬

Земята
Велики създания тя е родила
и с обич им давала сила, закрила!
***
Планетна пътека ...
676 4 4

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...