Когато почука
неканено злото,
ти търсиш пролука
и път към доброто.
В едно неделимо,
човешкото тяло –
с очите незримо –
е двете събрало.
Доброто и злото,
стаени в сърцето,
събарят гнездото,
яви ли се трето...
Ти имаш решение.
Търси помирение!
10 часът, 20 декември 2022
Творбата е част от цикъла „Есенни мотиви“, в който влизат: „I. Сътворение“ и
“IV. Земята“.
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
