9 sept 2017, 23:07

Есенно 

  Poesía » De amor
1918 13 26

В прекършените клони на сърцето,

в пресъхналите листопадни цветове,

в прегръдките на ветрове – мусони,

в секундите на есенните студове,

самотно тиха съм ...

и чувствата ридаят,

в смълчаните ми лунни брегове,

и само пулсът ми пулсиращо гадае,

дали във вените ми ... 

още тичат ветрове.

© Дочка Г Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??