Дъждът опитва да отмие бръчките.
Лицето ми е бяло, бяло, бяло...
Дъждът се лее като по поръчка,
а времето е сякaш спряло.
Едно врабче във локвата се къпе,
а аз се виждам като в огледало.
Дъждът пришива с устни кръпките
и прави ме отново цяла.
© Юлия Барашка Todos los derechos reservados