30 nov 2014, 20:59

Есенно 

  Poesía » Otra
755 0 2
Дъждът опитва да отмие бръчките.
Лицето ми е бяло, бяло, бяло...
Дъждът се лее като по поръчка,
а времето е сякaш спряло.
Едно врабче във локвата се къпе,
а аз се виждам като в огледало.
Дъждът пришива с устни кръпките
и прави ме отново цяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Барашка Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??