30.11.2014 г., 20:59 ч.
Есенно
Дъждът опитва да отмие бръчките.
Лицето ми е бяло, бяло, бяло...
Дъждът се лее като по поръчка,
а времето е сякaш спряло.
Едно врабче във локвата се къпе,
а аз се виждам като в огледало.
Дъждът пришива с устни кръпките
и прави ме отново цяла.
Лицето ми е бяло, бяло, бяло...
Дъждът се лее като по поръчка,
а времето е сякaш спряло.
Едно врабче във локвата се къпе,
а аз се виждам като в огледало.
Дъждът пришива с устни кръпките
и прави ме отново цяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Юлия Барашка Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
