ju58 (Юлия Барашка)
85 267
30.11.2014 г., 20:59 ч.

Есенно 

  Поезия » Друга
571 0 2

 

Дъждът опитва да отмие бръчките.

Лицето ми е бяло, бяло, бяло...

Дъждът се лее като по поръчка,

а времето е сякaш спряло.

 

Едно врабче във локвата се къпе,

а аз се виждам като в огледало.

Дъждът пришива с устни кръпките

и прави ме отново цяла.

 

© Юлия Барашка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??