Nov 30, 2014, 8:59 PM

Есенно 

  Poetry » Other
695 0 2

 

Дъждът опитва да отмие бръчките.

Лицето ми е бяло, бяло, бяло...

Дъждът се лее като по поръчка,

а времето е сякaш спряло.

 

Едно врабче във локвата се къпе,

а аз се виждам като в огледало.

Дъждът пришива с устни кръпките

и прави ме отново цяла.

 

© Юлия Барашка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??