11 oct 2023, 16:39  

Есенно лято 

  Poesía » Del paisaje, Otra
233 2 10

Пак се изгубих сред есента

и съм сянка на листи отронени,

натежали от лятна тъга,

на земята покоя открили.

Но още нося лятото в мен

и усмивка на цъфнало цвете.

Топлият вятър е тъй изумен,

в танц красив листата оплете.

Небето е топла прегръдка

и летните нощи са живи,

мъглите са само минутка,

небето – в очите ми сини.

Дъжд заваля, римите мокри,

изстрадали в есенни дни.

Стиховете ми още са топли,

а в душата ми лято цъфти.

И е слънце! Аз съм Луната,

ти – усещане нежно за стих,

есенен лист, докоснал земята.

… своето лято в тебе открих.

 

07.10.2023

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Райне, Ники, благодаря ви от сърце!
  • Разкош, Скити!💗💗💗
  • Много е хубаво, Скити, особено финалът!
  • Нинка, благодаря за толият ти коментар! 💖
  • Стиховете ти са нежни и топли, сигурна съм, че са отражения на душата ти, Скити!
  • Няма проблем, разчетох го правилно А аз сега видях, че имам два път "съм", от недоглеждане е Трябва да е - и съм сянка на отронени листи,
  • Компютърът ми е изял една буква .... "Все по-силно го усещам".
  • Георги, благодаря ти! Радвам се, че си усетил!
    Дани, така е, всеки сезон е красив и топъл, когато си с любимия човек! Благодаря ти от сърце! 💖
  • Най-удовлетворяващото чувство е да преоткриваш лятото във всеки сезон чрез любимия човек. Година след година, се по-силно го усещам.
    Скити, красивите ти чувства са създали красив стих! 💖
  • Еее, финалът заковава!
    Прекрасен е, украшение за този красив стих, който топли.
    Поздравявам те 💐
Propuestas
: ??:??