Есенно лято
Пак се изгубих сред есента
и съм сянка на листи отронени,
натежали от лятна тъга,
на земята покоя открили.
Но още нося лятото в мен
и усмивка на цъфнало цвете.
Топлият вятър е тъй изумен,
в танц красив листата оплете.
Небето е топла прегръдка
и летните нощи са живи,
мъглите са само минутка,
небето – в очите ми сини.
Дъжд заваля, римите мокри,
изстрадали в есенни дни.
Стиховете ми още са топли,
а в душата ми лято цъфти.
И е слънце! Аз съм Луната,
ти – усещане нежно за стих,
есенен лист, докоснал земята.
… своето лято в тебе открих.
07.10.2023
