Пак се изгубих сред есента
и съм сянка на листи отронени,
натежали от лятна тъга,
на земята покоя открили.
Но още нося лятото в мен
и усмивка на цъфнало цвете.
Топлият вятър е тъй изумен,
в танц красив листата оплете.
Небето е топла прегръдка
и летните нощи са живи,
мъглите са само минутка,
небето – в очите ми сини. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up