13 oct 2014, 13:25

Есенно море...

1.6K 0 5

 

      Есенно море...

          (импресия)

 

О, как различно е Морето днес!...

Бучи... Над него стене птица...

(Като мома продала чест

в нощта набързо за жълтица...)

 

Вълните, с гняв необясним,

се блъскат яростно в прибоя

и го застилат с бял килим

преди да хукнат пак на воля...

 

А над разпенената площ

като махало разлюляна-

денят е мрачен като нощ,

като подхвърлена закана

 

и може да се долови

предчувствие, на гръм подобно,

преди само да се взриви

то, над пространството огромно...

 

Отгоре Вятърът фучи

две лодки в бурята подгонил;

през облаците- сноп лъчи

изпраща Слънцето надолу,

 

от тях запали се вълна,

и се понесе като факел...

След нея- друга... От това

подпали се Морето сякаш...

 

Дори и белите платна

на лодките към хоризонта,

във пламък са... И ето на:

във тази визия самотна

 

неподозирана до днес

коварна мисъл се изнизва 

и тя във есенният стрес

със тъпа болка ме пронизва...

 

...Знам няма Вятърът да спре,

но ти и гневно си красиво:

Жестоко, Есенно море!...

 

... И да си тъжно ти отива!...

 

Коста Качев,

Средиземно море,

Италия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...