Есенно море...
Есенно море...
(импресия)
О, как различно е Морето днес!...
Бучи... Над него стене птица...
(Като мома продала чест
в нощта набързо за жълтица...)
Вълните, с гняв необясним,
се блъскат яростно в прибоя
и го застилат с бял килим
преди да хукнат пак на воля...
А над разпенената площ
като махало разлюляна-
денят е мрачен като нощ,
като подхвърлена закана
и може да се долови
предчувствие, на гръм подобно,
преди само да се взриви
то, над пространството огромно...
Отгоре Вятърът фучи
две лодки в бурята подгонил;
през облаците- сноп лъчи
изпраща Слънцето надолу,
от тях запали се вълна,
и се понесе като факел...
След нея- друга... От това
подпали се Морето сякаш...
Дори и белите платна
на лодките към хоризонта,
във пламък са... И ето на:
във тази визия самотна
неподозирана до днес
коварна мисъл се изнизва
и тя във есенният стрес
със тъпа болка ме пронизва...
...Знам няма Вятърът да спре,
но ти и гневно си красиво:
Жестоко, Есенно море!...
... И да си тъжно ти отива!...
Коста Качев,
Средиземно море,
Италия
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
