20 nov 2009, 11:12

Есента

Poesía » Otra

1.6K 0 21

Нищо не сме си казвали,
а сякаш е влюбена в мене.
Умилква се и посяга
погледа ми да вземе.

Изстудява кръвта ми, тиха.
Кани ме в тишината.
И мълчаливо ми се усмихва,
както майките на децата,

преди нещо да им измислят

и да им вземат играчката.

Да заспят светло и чисто.

И насън да не плачат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Eva55 (Евелина Стоянова)

...!!!

2012-10-05T22:19:14+03:00
Melany71 (Светла)

Сродни души сте,разбирате се без думи!

2009-11-23T15:54:27+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

есенно топло, есенно слънчево...

2009-11-22T20:57:35+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

!
Невероятен си, Райсън!

2009-11-22T18:52:43+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

И после, така пък така... и защо Маестро... Ами, защото е така и е видно

2009-11-21T16:08:25+02:00