Нищо не сме си казвали,
а сякаш е влюбена в мене.
Умилква се и посяга
погледа ми да вземе.
Изстудява кръвта ми, тиха.
Кани ме в тишината.
И мълчаливо ми се усмихва,
както майките на децата,
преди нещо да им измислят
и да им вземат играчката.
Да заспят светло и чисто.
И насън да не плачат.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados