20 nov 2009, 11:12

Есента 

  Poesía » Otra
1301 0 21

Нищо не сме си казвали,
а сякаш е влюбена в мене.
Умилква се и посяга
погледа ми да вземе.

Изстудява кръвта ми, тиха.
Кани ме в тишината.
И мълчаливо ми се усмихва,
както майките на децата,

 

преди нещо да им измислят

и да им вземат играчката.

Да заспят светло и чисто.

И насън да не плачат.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??