20 нояб. 2009 г., 11:12
Есента
Нищо не сме си казвали,
а сякаш е влюбена в мене.
Умилква се и посяга
погледа ми да вземе.
Изстудява кръвта ми, тиха.
Кани ме в тишината.
И мълчаливо ми се усмихва,
както майките на децата,
преди нещо да им измислят
и да им вземат играчката.
Да заспят светло и чисто.
И насън да не плачат.
© Райчо Русев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
...
!!! -
Сродни души сте,разбирате се без думи!
-
есенно топло, есенно слънчево...
-
!
Невероятен си, Райсън! -
И после, така пък така... и защо Маестро... Ами, защото е така и е видно
-
!!!
-
Хубаво е!
-
и в мене, но по друг начин - нищо не иска да ми взема, дава, дава
-
Чудесно! Удоволствие си!
-
Светло и чисто да ти е, Маестро!
-
Отдавна чета тук само няколко автора-ти си между тях!
-
Ето, дори да се двоумиш, колко е хубава емоцията.И ти е светло и чисто...Какво друго е нужно?Нищо!
-
!!!*
-
Поздравления, Райчо!
Радост е да те чета. -
Браво, Райсън! Много хубаво!
-
Много красив стих, Райсън. Как успяваш да превърнеш страха в очарование? Или не е страх, а трезво приемане на фактите? Не ми отговаряй, нека помисля. Благодаря ти!
-
Сърцето да ти вземе - да го сгуши до своето!
Ех, Райсън! -
Има много... до зимата...Сърдечен поздрав!
-
Много хубаво!
-
Уникален!
-
Няма да ти вземе играчката, тя е готина!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
