rajsun (Райчо Русев)
551 1381
20.11.2009 г., 11:12 ч.

Есента 

  Поезия » Друга
1064 0 21

Нищо не сме си казвали,
а сякаш е влюбена в мене.
Умилква се и посяга
погледа ми да вземе.

Изстудява кръвта ми, тиха.
Кани ме в тишината.
И мълчаливо ми се усмихва,
както майките на децата,

 

преди нещо да им измислят

и да им вземат играчката.

Да заспят светло и чисто.

И насън да не плачат.

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??