Есента...

Есента...

Есента- 1

В умиращата топлина на есенната вечер

замислен лист подгони ме внезапно,

а Третата орисница предрече

ми битие объркано, превратно...

... И макар че по начало същността му

се бунтува,

човекът примирен е в своите недъзи

(или поне умело се преструва),

но упокой във тленноста им търси...

... А не върви с паничка да застанеш

на някой подлудял от хора ъгъл-

да просиш радост...

Господи, такава,

с каквато някога

и някого си лъгъл!...

Есента – 2

Над смълчаната топла вечер

повеяха ветрове есенни

и щедро в узрялата Есен

дъжд заваля от кестени...

От лудо летящите дрожди

и въздухът чак прекипява,

разлива се в будните нощи-

упива ме, не изтрезнявам...

Позабравено, но познато

блаженство в нощта ме обзема:

и богат съм със есенно злато,

и с предстоящото Време!...

... И благодаря на Съдбата

благословила ме със способност:

да мълча насаме с Красотата,

и да се радвам на Живота!...

Коста Качев,

Есента