3.10.2014 г., 9:16

Есента...

549 0 0

 

Есента...

 

Есента- 1

 

В умиращата топлина на есенната вечер

замислен лист подгони ме внезапно,

а Третата орисница предрече

ми битие объркано, превратно...

 

... И макар че по начало същността му

се бунтува,

човекът примирен е в своите недъзи

(или поне умело се преструва),

но упокой във тленноста им търси...

 

... А не върви с паничка да застанеш

на някой подлудял от хора ъгъл-

да просиш радост...

Господи, такава,

с каквато някога

и някого си лъгъл!...

 

Есента – 2

 

Над смълчаната топла вечер

повеяха ветрове есенни

и щедро в узрялата Есен

дъжд заваля от кестени...

 

От лудо летящите дрожди

и въздухът чак прекипява,

разлива се в будните нощи-

упива ме, не изтрезнявам...

 

Позабравено, но познато

блаженство в нощта ме обзема:

и богат съм със есенно злато,

и с предстоящото Време!...

 

... И благодаря на Съдбата

благословила ме със способност:

да мълча насаме с Красотата,

и да се радвам на Живота!...

 

Коста Качев,

Есента

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...