3.10.2014 г., 9:16

Есента...

557 0 0

 

Есента...

 

Есента- 1

 

В умиращата топлина на есенната вечер

замислен лист подгони ме внезапно,

а Третата орисница предрече

ми битие объркано, превратно...

 

... И макар че по начало същността му

се бунтува,

човекът примирен е в своите недъзи

(или поне умело се преструва),

но упокой във тленноста им търси...

 

... А не върви с паничка да застанеш

на някой подлудял от хора ъгъл-

да просиш радост...

Господи, такава,

с каквато някога

и някого си лъгъл!...

 

Есента – 2

 

Над смълчаната топла вечер

повеяха ветрове есенни

и щедро в узрялата Есен

дъжд заваля от кестени...

 

От лудо летящите дрожди

и въздухът чак прекипява,

разлива се в будните нощи-

упива ме, не изтрезнявам...

 

Позабравено, но познато

блаженство в нощта ме обзема:

и богат съм със есенно злато,

и с предстоящото Време!...

 

... И благодаря на Съдбата

благословила ме със способност:

да мълча насаме с Красотата,

и да се радвам на Живота!...

 

Коста Качев,

Есента

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...