Есента...
Есента- 1
В умиращата топлина на есенната вечер
замислен лист подгони ме внезапно,
а Третата орисница предрече
ми битие объркано, превратно...
... И макар че по начало същността му
се бунтува,
човекът примирен е в своите недъзи
(или поне умело се преструва),
но упокой във тленноста им търси...
... А не върви с паничка да застанеш
на някой подлудял от хора ъгъл-
да просиш радост...
Господи, такава,
с каквато някога
и някого си лъгъл!...
Есента – 2
Над смълчаната топла вечер
повеяха ветрове есенни
и щедро в узрялата Есен
дъжд заваля от кестени...
От лудо летящите дрожди
и въздухът чак прекипява,
разлива се в будните нощи-
упива ме, не изтрезнявам...
Позабравено, но познато
блаженство в нощта ме обзема:
и богат съм със есенно злато,
и с предстоящото Време!...
... И благодаря на Съдбата
благословила ме със способност:
да мълча насаме с Красотата,
и да се радвам на Живота!...
Коста Качев,
Есента
© Коста Качев Все права защищены