4 sept 2014, 17:59

Есента на нашето вчера

Poesía » Otra

1K 0 7

Улиците - безкрайна върволица на самотни луни
Причастието - настинало време
без минути на колебание
Брегът - синьо разпятие на грях

Днес вървя след себе си
(Ти вървиш ли след мен)
Прегръщам сенки
слънчеви петна
отсъствия мними
и адски окъснели съмнения
(забравата празнува и не кани никого)

Зората (милата) така и не повярва
Не ù се сърдя
Разгръщам трепета по прашните тетрадки
Застивам с отронени устни
Сънувам ласката на безкрайното ТИ
Губя желания неслучили вихър и зов

Аз съм жажда
Аз помня есента на нашето вчера

21.12.2007 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mihri61 (Милко Христов)

Впечатляващо!!!

2015-02-25T10:28:18+02:00
KPETEHA (Гео Лански)

!!!

2014-09-09T20:05:41+03:00
miasoul (Миа Сердарева)

"забравата празнува и не кани никого"
"Разгръщам трепета по прашните тетрадки"
"ласката на безкрайното ТИ"
Страхотни попадения! Много интересна личност си, Джак. Торнадо от емоции и въображение.

2014-09-05T09:21:27+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Въздействащо носталгично, хубава поезия!

2014-09-05T09:09:27+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

хареса ми

2014-09-04T23:13:53+03:00