4 сент. 2014 г., 17:59

Есента на нашето вчера 

  Поэзия » Другая
765 0 7

Улиците - безкрайна върволица на самотни луни
Причастието - настинало време
без минути на колебание
Брегът - синьо разпятие на грях

Днес вървя след себе си
(Ти вървиш ли след мен)
Прегръщам сенки
слънчеви петна
отсъствия мними
и адски окъснели съмнения
(забравата празнува и не кани никого)

Зората (милата) така и не повярва
Не ù се сърдя
Разгръщам трепета по прашните тетрадки
Застивам с отронени устни
Сънувам ласката на безкрайното ТИ
Губя желания неслучили вихър и зов

Аз съм жажда
Аз помня есента на нашето вчера 

 

                                                  21.12.2007 г.

© Донърджак Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??