Sep 4, 2014, 5:59 PM

Есента на нашето вчера

Poetry » Other

1K 0 7

Улиците - безкрайна върволица на самотни луни
Причастието - настинало време
без минути на колебание
Брегът - синьо разпятие на грях

Днес вървя след себе си
(Ти вървиш ли след мен)
Прегръщам сенки
слънчеви петна
отсъствия мними
и адски окъснели съмнения
(забравата празнува и не кани никого)

Зората (милата) така и не повярва
Не ù се сърдя
Разгръщам трепета по прашните тетрадки
Застивам с отронени устни
Сънувам ласката на безкрайното ТИ
Губя желания неслучили вихър и зов

Аз съм жажда
Аз помня есента на нашето вчера

21.12.2007 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mihri61 (Милко Христов)

Впечатляващо!!!

2015-02-25T10:28:18+02:00
KPETEHA (Гео Лански)

!!!

2014-09-09T20:05:41+03:00
miasoul (Миа Сердарева)

"забравата празнува и не кани никого"
"Разгръщам трепета по прашните тетрадки"
"ласката на безкрайното ТИ"
Страхотни попадения! Много интересна личност си, Джак. Торнадо от емоции и въображение.

2014-09-05T09:21:27+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Въздействащо носталгично, хубава поезия!

2014-09-05T09:09:27+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

хареса ми

2014-09-04T23:13:53+03:00