Есента пак пристигна сама
Сиви облаци влачат тъга
по смълчания свод на небето,
неми птици рисуват с крила
пътя южен останал в сърцето.
Есента пак пристигна сама,
тежки дарове носи в ръцете
и надежда за радост една
пред огнище, което да свети.
Бивша пролет и лятна мечта,
тя не пита къде е морето,
нито майския бал на цветя,
в който всички играха поети.
С тихи стъпки потъна в нощта
там където се молят върбите,
своите дарове с жар разпиля
и намери подслон при щурците.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
