Apr 3, 2016, 9:34 PM

Есента пак пристигна сама 

  Poetry » Phylosophy
1112 2 19

Сиви облаци влачат тъга

по смълчания свод на небето,

неми птици рисуват с крила

пътя южен останал в сърцето.

 

Есента пак пристигна сама,

тежки дарове носи в ръцете

и надежда за радост една

пред огнище, което да свети.

 

Бивша пролет и лятна мечта,

тя не пита къде е морето,

нито майския бал на цветя,

в който всички играха поети.

 

С тихи стъпки потъна в нощта

там където се молят върбите,

своите дарове с жар разпиля

и намери подслон при щурците.

© Ивон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??