valia1771 (Ивон) valia1771 (Ивон)
37 371
Apr 3, 2016, 9:34 PM

Есента пак пристигна сама

1.6K 2 19

Сиви облаци влачат тъга

по смълчания свод на небето,

неми птици рисуват с крила

пътя южен останал в сърцето.

 

Есента пак пристигна сама,

тежки дарове носи в ръцете

и надежда за радост една

пред огнище, което да свети.

 

Бивша пролет и лятна мечта,

тя не пита къде е морето,

нито майския бал на цветя,

в който всички играха поети.

 

С тихи стъпки потъна в нощта

там където се молят върбите,

своите дарове с жар разпиля

и намери подслон при щурците.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0