valia1771 (Ивон)
371 11612
3 апр. 2016 г., 21:34

Есента пак пристигна сама 

  Поэзия » Философская
1223 2 19

Сиви облаци влачат тъга

по смълчания свод на небето,

неми птици рисуват с крила

пътя южен останал в сърцето.

 

Есента пак пристигна сама,

тежки дарове носи в ръцете

и надежда за радост една

пред огнище, което да свети.

 

Бивша пролет и лятна мечта,

тя не пита къде е морето,

нито майския бал на цветя,

в който всички играха поети.

 

С тихи стъпки потъна в нощта

там където се молят върбите,

своите дарове с жар разпиля

и намери подслон при щурците.

© Ивон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??