22 abr 2016, 21:37

Ескиз 

  Poesía
551 0 2
Вятърът отми облаците сиви,
слънцето припламна, но линее пак,
бих искал и аз да отсея ревниво
любов от омраза, светлина от мрак.
От любов и омраза бил съм ранен
- едното без друго сякаш не може...
в свят между дявол и бог разделен,
истината спи на прокрустово ложе.
Човек свиква да живее в лъжи
- не му беше достатъчен рая -
слепец по природа, макар и с очи,
за всеки въпрос отговор знае. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??