ZAPP (Запрян Колев)
140 2332
22.04.2016 г., 21:37 ч.

Ескиз 

  Поезия
493 0 2

 

Вятърът отми облаците сиви,

слънцето припламна, но линее пак,

бих искал и аз да отсея ревниво

любов от омраза, светлина от мрак.

 

От любов и омраза бил съм ранен

- едното без друго сякаш не може...

в свят между дявол и бог разделен,

истината спи на прокрустово ложе.

 

Човек свиква да живее в лъжи

- не му беше достатъчен рая -

слепец по природа, макар и с очи,

за всеки въпрос отговор знае.

 

Когато е сам, загледан във мрака

и глътката на неизвестното го дави,

той чувства, че времето не чака,

въпросите навярно на друг ще остави.

 

Минават години като пясъка безплодни

- все следва пътя на жребия нелек -

още плаща с кръв греха първороден

- бог и дявол, събрани в образ на човек.

© Запрян Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??