Ескиз
Вятърът отми облаците сиви,
слънцето припламна, но линее пак,
бих искал и аз да отсея ревниво
любов от омраза, светлина от мрак.
От любов и омраза бил съм ранен
- едното без друго сякаш не може...
в свят между дявол и бог разделен,
истината спи на прокрустово ложе.
Човек свиква да живее в лъжи
- не му беше достатъчен рая -
слепец по природа, макар и с очи,
за всеки въпрос отговор знае.
Когато е сам, загледан във мрака
и глътката на неизвестното го дави,
той чувства, че времето не чака,
въпросите навярно на друг ще остави.
Минават години като пясъка безплодни
- все следва пътя на жребия нелек -
още плаща с кръв греха първороден
- бог и дявол, събрани в образ на човек.
© Запрян Колев All rights reserved.
