28 jul 2019, 23:27

Ето, за това

  Poesía » Otra
794 2 1

Не съм мечтал за друго до сега,

на пейката, пред къщата на село,

безгрижен и по детски да стоя,

превръщайки бездействието в дело.

 

Да гледам пъстротата от коли,

да поздравявам, който преминава.

От гъдела на слънчеви лъчи

да се почесвам, тоест забавлявам.

 

Да ми убива кривата дъска,

а да се чувствам като в петозвезден,

да казвам много и като мълча

и да си сбъдвам всичките надежди.

 

Да се разхлаждам с плясък на шамар

инсектите, когато ме нападнат.

Да чистя кръв от мъртвия комар

и въпреки сърбежа, да ме радва.

 

Да чуя да ме викат за обяд

и житото на хляб да замирише...

Не съм мечтал за западния свят

и за това за моят свят си пиша. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...