28 июл. 2019 г., 23:27

Ето, за това

795 2 1

Не съм мечтал за друго до сега,

на пейката, пред къщата на село,

безгрижен и по детски да стоя,

превръщайки бездействието в дело.

 

Да гледам пъстротата от коли,

да поздравявам, който преминава.

От гъдела на слънчеви лъчи

да се почесвам, тоест забавлявам.

 

Да ми убива кривата дъска,

а да се чувствам като в петозвезден,

да казвам много и като мълча

и да си сбъдвам всичките надежди.

 

Да се разхлаждам с плясък на шамар

инсектите, когато ме нападнат.

Да чистя кръв от мъртвия комар

и въпреки сърбежа, да ме радва.

 

Да чуя да ме викат за обяд

и житото на хляб да замирише...

Не съм мечтал за западния свят

и за това за моят свят си пиша. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...