Не съм мечтал за друго до сега,

на пейката, пред къщата на село,

безгрижен и по детски да стоя,

превръщайки бездействието в дело.

Да гледам пъстротата от коли,

да поздравявам, който преминава.

От гъдела на слънчеви лъчи

да се почесвам, тоест забавлявам.

Да ми убива кривата дъска,

а да се чувствам като в петозвезден,

да казвам много и като мълча

и да си сбъдвам всичките надежди.

Да се разхлаждам с плясък на шамар

инсектите, когато ме нападнат.

Да чистя кръв от мъртвия комар

и въпреки сърбежа, да ме радва.

Да чуя да ме викат за обяд

и житото на хляб да замирише...

Не съм мечтал за западния свят

и за това за моят свят си пиша.