Не съм мечтал за друго до сега,
на пейката, пред къщата на село,
безгрижен и по детски да стоя,
превръщайки бездействието в дело.
Да гледам пъстротата от коли,
да поздравявам, който преминава.
От гъдела на слънчеви лъчи
да се почесвам, тоест забавлявам.
Да ми убива кривата дъска,
а да се чувствам като в петозвезден,
да казвам много и като мълча
и да си сбъдвам всичките надежди. ...