7 feb 2021, 20:12

Етюд

534 0 1

Етюд

 

Луната нощем люби се с морето,

вълните страстно тичат към брега.

Прегръща нежно във екстаз небето

притихналата, тръпнеща земя!

 

Вятърът целува тишината,

оставя в пясъка безброй следи.

Нашепва тихо, тъжно в тъмнината

за хиляди изгубени мечти!

 

Чадърите-самотници клошари

единствени на плажа си стоят.

Нощта препуска за да изпревари

светлината. И за кой ли път?

 

Една самотна лодка се люлее

върху изпадналите в страст вълни.

Едно сърце за любовта копнее

под хиляди усмихнати звезди!

 

07.02.2021 г.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...