Етюд
Етюд
Луната нощем люби се с морето,
вълните страстно тичат към брега.
Прегръща нежно във екстаз небето
притихналата, тръпнеща земя!
Вятърът целува тишината,
оставя в пясъка безброй следи.
Нашепва тихо, тъжно в тъмнината
за хиляди изгубени мечти!
Чадърите-самотници клошари
единствени на плажа си стоят.
Нощта препуска за да изпревари
светлината. И за кой ли път?
Една самотна лодка се люлее
върху изпадналите в страст вълни.
Едно сърце за любовта копнее
под хиляди усмихнати звезди!
07.02.2021 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados
