Feb 7, 2021, 8:12 PM

Етюд

  Poetry » Love
536 0 1

Етюд

 

Луната нощем люби се с морето,

вълните страстно тичат към брега.

Прегръща нежно във екстаз небето

притихналата, тръпнеща земя!

 

Вятърът целува тишината,

оставя в пясъка безброй следи.

Нашепва тихо, тъжно в тъмнината

за хиляди изгубени мечти!

 

Чадърите-самотници клошари

единствени на плажа си стоят.

Нощта препуска за да изпревари

светлината. И за кой ли път?

 

Една самотна лодка се люлее

върху изпадналите в страст вълни.

Едно сърце за любовта копнее

под хиляди усмихнати звезди!

 

07.02.2021 г.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...