gogata622 (Георги Иванов) gogata622 (Георги Иванов)
33 629
7 февр. 2021 г., 20:12

Етюд

535 0 1

Етюд

 

Луната нощем люби се с морето,

вълните страстно тичат към брега.

Прегръща нежно във екстаз небето

притихналата, тръпнеща земя!

 

Вятърът целува тишината,

оставя в пясъка безброй следи.

Нашепва тихо, тъжно в тъмнината

за хиляди изгубени мечти!

 

Чадърите-самотници клошари

единствени на плажа си стоят.

Нощта препуска за да изпревари

светлината. И за кой ли път?

 

Една самотна лодка се люлее

върху изпадналите в страст вълни.

Едно сърце за любовта копнее

под хиляди усмихнати звезди!

 

07.02.2021 г.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0