Луната нощем люби се с морето,
вълните страстно тичат към брега.
Прегръща нежно във екстаз небето
притихналата, тръпнеща земя!
Вятърът целува тишината,
оставя в пясъка безброй следи.
Нашепва тихо, тъжно в тъмнината
за хиляди изгубени мечти!
Чадърите-самотници клошари
единствени на плажа си стоят.
Нощта препуска за да изпревари
светлината. И за кой ли път? ...