gogata622 (Георги Иванов) gogata622 (Георги Иванов)
33 629
7.02.2021 г., 20:12

Етюд

531 0 1

Етюд

 

Луната нощем люби се с морето,

вълните страстно тичат към брега.

Прегръща нежно във екстаз небето

притихналата, тръпнеща земя!

 

Вятърът целува тишината,

оставя в пясъка безброй следи.

Нашепва тихо, тъжно в тъмнината

за хиляди изгубени мечти!

 

Чадърите-самотници клошари

единствени на плажа си стоят.

Нощта препуска за да изпревари

светлината. И за кой ли път?

 

Една самотна лодка се люлее

върху изпадналите в страст вълни.

Едно сърце за любовта копнее

под хиляди усмихнати звезди!

 

07.02.2021 г.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0