Етюд

Луната нощем люби се с морето,

вълните страстно тичат към брега.

Прегръща нежно във екстаз небето

притихналата, тръпнеща земя!

Вятърът целува тишината,

оставя в пясъка безброй следи.

Нашепва тихо, тъжно в тъмнината

за хиляди изгубени мечти!

Чадърите-самотници клошари

единствени на плажа си стоят.

Нощта препуска за да изпревари

светлината. И за кой ли път?

Една самотна лодка се люлее

върху изпадналите в страст вълни.

Едно сърце за любовта копнее

под хиляди усмихнати звезди!

07.02.2021 г.