yossifova (Весела ЙОСИФОВА) yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
8 585
21 jul 2017, 8:15  

Етюд за есен

2.2K 2 4

Дървото зарони листи -

първо три-четири,

след тях заситниха десетина,

стотина политнаха смело -

пъстър килим се застели.

Земята въздъхна развеселено.

Треснаха пет светкавици

и раздраха небето.

Рукнаха хиляди капчици.

Шест самотни топки останаха

да се гонят в дъжда.

Пет чадъра гальовно покриха

десет детски главички,

които смело дочакаха

дъгата –

седемцветната.

 

Весела ЙОСИФОВА

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

"Математическа поезия"

9 Puesto

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0