Дървото зарони листи -
първо три-четири,
след тях заситниха десетина,
стотина политнаха смело -
пъстър килим се застели.
Земята въздъхна развеселено.
Треснаха пет светкавици
и раздраха небето.
Рукнаха хиляди капчици.
Шест самотни топки останаха
да се гонят в дъжда.
Пет чадъра гальовно покриха
десет детски главички,
които смело дочакаха
дъгата –
седемцветната.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
