Дървото зарони листи -
първо три-четири,
след тях заситниха десетина,
стотина политнаха смело -
пъстър килим се застели.
Земята въздъхна развеселено.
Треснаха пет светкавици
и раздраха небето.
Рукнаха хиляди капчици.
Шест самотни топки останаха
да се гонят в дъжда.
Пет чадъра гальовно покриха
десет детски главички,
които смело дочакаха
дъгата –
седемцветната.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
