21.07.2017 г., 8:15  

Етюд за есен

2.2K 2 4

Дървото зарони листи -

първо три-четири,

след тях заситниха десетина,

стотина политнаха смело -

пъстър килим се застели.

Земята въздъхна развеселено.

Треснаха пет светкавици

и раздраха небето.

Рукнаха хиляди капчици.

Шест самотни топки останаха

да се гонят в дъжда.

Пет чадъра гальовно покриха

десет детски главички,

които смело дочакаха

дъгата –

седемцветната.

 

Весела ЙОСИФОВА

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

9 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...