6 oct 2019, 10:26

Етюд за лавров венец

  Poesía » Otra
1.1K 7 10

Когато търсиш Бог, не винаги е на високо
Понякога и дяволът е повод за смирение,
разровиш ли се в себе си дълбоко.
И търсиш смисълът в живота
щом вечността докосне с дулото челото.
В простота си простенва сложното,
изтръгнеш ли из корен злото
Тогава дълго се прощаваш с тленното,
навярно ангелите в тебе плачат,
но не това е, всъщност, ценното.
Защото думите са с криви силуети,
а сенките на строфите зад тях се влачат
и стенат със очите на поети.
И някакси променя се сюжета –
със ласката до болка как да се свиква
или с маската красива на лъжеца...
Сценарият е сбъркан изначално –
животът ти предлага два венеца,

но само трънният е повод за начало.

 

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като се замисля... поводите за такъв стих могат да бъдат много. Всеки ден се сблъскваме с това...особено сега, в тази ситуация... Благодаря, Иване!
    ....
    Дени, прости, че чак сега виждам коментарът ти... Благодаря ти!
  • Много ми хареса, Жени! Не е леко човек да обхване в дълбочина идеята на творбата. В момента на вдъхновението, вселената се разтваря пред твореца, и му предоставя всичко от себе си, за да сътвори творба! От твореца се иска да запише изпратените му мисли, и ти си го направила по-най хубавия начин! Поздравления!
  • Жени, страхотно е.
  • Благодаря, Албенка... труден стих... и мъчителен
  • Много силнии прозрения си вложила тук, Жени! Размислих се...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....