Етюд за лавров венец
Когато търсиш Бог, не винаги е на високо
Понякога и дяволът е повод за смирение,
разровиш ли се в себе си дълбоко.
И търсиш смисълът в живота
щом вечността докосне с дулото челото.
В простота си простенва сложното,
изтръгнеш ли из корен злото
Тогава дълго се прощаваш с тленното,
навярно ангелите в тебе плачат,
но не това е, всъщност, ценното.
Защото думите са с криви силуети,
а сенките на строфите зад тях се влачат
и стенат със очите на поети.
И някакси променя се сюжета –
със ласката до болка как да се свиква
или с маската красива на лъжеца...
Сценарият е сбъркан изначално –
животът ти предлага два венеца,
но само трънният е повод за начало.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
